*Текстът е написан за преводното издание на Издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм“ и Издателска къща „Стигмати“ на книгата на Зигмунд Фройд „Малкият Ханс: Анализа на фобията на едно петгодишно момче“ и публикуван през 2011 година като послеслов на Случай 3 от поредица „5-те случая на Зигмунд Фройд“. Оформление на корицата – Яна Левиева.
„… Не си спомням нищо от това, което сте написали. Отидох специално в Гмунден и като че ли нещо изплува за някакъв кон, но не помня…” Приблизително нещо такова чул Фройд при посещението на Херберт Граф, през 1922 г., който вече бил известен в целия свят като Малкият Ханс. Малко като че ли разочарован, Фройд пише, че вероятно самата анализа и сюжетът на неврозата са били забравени. Това се случва, продължава той, със сънищата, които ни се струва, че помним, когато се събудим през нощта, но ако не ги запишем веднага и отново заспим, на сутринта не помним вече почти нищо.
За професионалния интерес това е „по-малката грижа”. По-скоро ние ще се опитаме да обсъдим с какво Малкият Ханс допринася за по-доброто разбиране на терапевтичната практика и теория. Защото това е една необикновена работа с пациент. Още когато случаят бил публикуван, някои са говорели за бедното и нещастно момче, което било подложено на толкова изпитания, за да задоволи научните амбиции на д-р Фройд; други все още изтъкват много грешки или най-малкото – недоглеждания. Ние обаче оставаме на мнението, че този текст е важен не само за развитието на психотерапевтичната практика, но и защото отваря вратите за „детската” психоанализа. Същевременно, докато го четем, в него изникват множество очарователни и изненадващи ни неща, които напомнят за най-интимните и вълнуващи лични преживявания от детството на всеки от нас.
Необичайното започва със самата рамка, в която е положен терапевтичният процес. Практически психоанализата се извършва от бащата на Ханс. В класическата рамка на психотерапията Фройд вижда пациента само веднъж. От друга страна, той познава детето може би още от самото му раждане. Всъщност може спокойно да се каже, че Фройд супервизира бащата в неговата психоаналитична работа. Друг важен момент е, че тук разполагаме за пръв път с директно наблюдение върху живота на детето и изграждането на психичните структури. Дотогава, колкото и много да е казала психоанализата за формирането на характера, за сексуалността и неврозите в детството, тя не се е основавала на директни наблюдения върху децата и тяхното развитие. Практически психоаналитичната теория се е изграждала, основавайки се на клиничния опит с анализата на възрастни пациенти. Записките на Фройд по случая Малкият Ханс фактически са следствие на първата реална детска психоанализа. Според някои изложението на Фройд отваря един уникален прозорец, през който наблюденията върху децата се превръщат в потвърждение на психоаналитичната теория и психоаналитичните хипотези, които практически предхождат самата практика на директно изследване на живота на детето. Фактът, че анализата на Малкия Ханс се прави чрез посредничеството на бащата на пациента, е допълнителен завой в самото изследване, който обаче допринася за това, да разберем повече за самата психоанализа, а и за самите герои на това повествование[1].
Случаят е в известен смисъл приложение към книгата на Фройд от 1905 г. Три студии върху теорията за сексуалността. В него Фройд потвърждава същностната очевидност на сексуалния живот на децата, за който дава по-добро разбиране и обяснение. Същевременно се разширяват идеите за основните елементи на психоаналитичната теория като Едиповия комплекс, кастрационните страхове, амбивалентността, изследванията на децата на собствената им сексуалност, инфантилните неврози, тревожността и други. Освен това в този случай ние сме поставени в ролята на зрители на една сцена, на която се изследва едно широко разпространено явление, което е част както от невротичния спектър, така и от ежедневието на хората – фобиите. И още нещо, но може би и най-вълнуващото: отново виждаме д-р Зигмунд Фройд в тази роля, която най-много ни интересува, и по-конкретно – в ролята на участник в терапевтичния процес, като терапевт.
За да обозначим това изследване, използваме думата „директно“, защото тя в случая рязко контрастира с тази реконструираща работа и изводи, които са неизбежни при лечението на възрастни пациенти, и особено когато те се свързват с теориите за тяхното детско развитие. Същевременно ще добавим, че както в този случай, така и впоследствие в детската психоанализа, разполагаме с директни наблюдения, но тяхното описание по никакъв начин не ни се струва сурово, технически умъртвено и стерилно. Според нас за това допринасят изразените предварително от Фройд теоретични предпоставки, посредством които се сътворяват и живите, изключително човечно „отиграни“ и ефективни интерпретации, които ни очароват и в Малкият Ханс. (В този смисъл можем спокойно да кажем, че в психотерапията ефективността в повечето случаи е същностно свързана с една индиректност, която трябва да е истинна и същевременно естетическа, естествено, като в никакъв случай не омаловажаваме директното наблюдение.)
Още в Трите студии… Фройд казва, че „… само лекар, който практикува психоанализа, може да има достъп до тази сфера на знанието или възможност за формиране на здрав смисъл, който да не е повлиян от неговите собствени пристрастия и предразсъдъци. Ако човечеството беше способно да се учи само от директните си наблюдения върху децата, тези три студии щяха да останат ненаписани“.
Със сигурност Фройд е прав. Самият той не е първият, който е забелязал, че децата си смучат палеца, но именно неговата концепция за сексуалния инстинкт му дава възможност да твърди, че тази детска активност е ранна проява на този инстинкт. Същевременно той казва, че директните наблюдения са необходими и говори за някои трудности на психоанализата, която достига до своите заключения и до фактите посредством дълги заобикаляния.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Херберт Граф, или Малкият Ханс, е роден през април 1903 година в семейството на Макс Граф, който бил известен музиковед. Майката била пациентка на Фройд, преди да се омъжи. И двамата били последователи на Фройд, като бащата вземал дейно участие в ежеседмичните обсъждания на Виенския психоаналитичен кръг. Трябва да се каже, че на тези събирания случаят е бил няколкократно обсъждан. Сега знаем, че Херберт Граф прави блестяща кариера на оперен режисьор и доживява да седемдесетгодишна възраст. Родителите му се развеждат няколко години след публикуването на случая. В самото описание на едно място Фройд отбелязва „вродената музикална дарба на детето“. Фройд бил приятел на семейството и на един от рождените дни на момчето, преди заболяването, му подарява играчка, както вече вероятно сте се досетили – детско конче. Родителите започват да изпращат на Фройд своите наблюдения през 1906 година, тъй като по това време, а и преди това, Фройд молел свои ученици и познати да му изпращат записки, отразяващи живота на децата им, може би домогвайки се до факти, свързани със свидетелства за „първичната сцена” и нейното преживяване от децата.
[…]
Пълния текст четете в хартиеното издание.
[1] Neu J., A Tear is an Intellectual Thing: The Meaning of Emotion, 2000, Oxford University Press., N.Y., Oxford.
Давид Иерохам 