Разговорът е продължение на „Сцените на пси-“ в КХ Говори 23 и смесва теоретични набюдения и практически казуси от практиката:
- От една предстояща книга: сборник със случаи от практиката на терапевти от Българско общество по психоанализа и групова анализа, която носи работното заглавие „Психотерапията и дискурсите на несъзнаваното [незнайното]“
- И продължава: към връзката терапевт-писане (терапевт-писател?);
- Пита много, например: Каква е ролята на тялото в терапията? А в груповата терапия? Приемлива ли е психотерапия „през екран“? А тялото на думите – глас? Къде в това поле е мястото на психодрамата?
- Защо е важно случващото се… след 6-ата минута на всяка психотерапевтична сесия? Кое може да се контролира по-добре: думите или тялото?
- „Къде“ е тялото ми при съня? А при халюцинацията?
- Как приемаме идеята за „личен“ Изкуствен интелект? Възможно ли е ИИ да се превърне в приватен психотерапевт? Какво е бъдещето на професията „психотерапевт“?
Давид Иерохам 