Случай 0: Относно г-ца Анна О.*

*Текстът е написан за преводното издание на Издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм“ и Издателска къща „Стигмати“ на студията на Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер „Анна О. Към психотерапия на хистерията“ и публикуван през 2016 година като послеслов на Случай 0 от поредица „5-те случая на Зигмунд Фройд“. Оформление на корицата – Яна Левиева.

Относно г-ца Анна О.

Началото е винаги и вълнуващо, и възбуждащо, независимо дали е белязано с позитивен, или негативен знак. Погледнато обаче през перспективата на чувствата както на участниците, така и на публиката от края на XIX век, когато са написани тези текстове, може да се окаже също, че то е изпълнено с клюки, амбиции, ревност, страхове, които го правят твърде противоречиво и неясно откъм фактите и техните тълкувания. Все пак съм длъжен да кажа, че тук ще се опитам да изследвам проблеми, които много пъти са били обговаряни, анализирани и обсъждани. Самият Фройд няколкократно се произнася за тях и даже вижда в терапията на пациентката Анна О., проведена от неговия тогавашен близък приятел и колега доктор Йозеф Бройер, едно „несръчно случване“.[1]

Работата е там, че много критици – а и не само критици – на Фройд се произнасят, че психоанализата е измислена от така наречените „виенски хистерички“. Други, по-ексцентрични мислители на психоанализата, като че ли на шега, макар и не съвсем, подчертават, че несъзнаваното е измислено от „хистеричките“, но е „открито“ от Фройд.[2] В това има нещо по-смислено, ако предположим, че „измислянето“ е въпрос на известно непреднамерено разбулване и експониране, а „откриването“ е плод на целенасочен и осъзнаван процес. По-просто казано, първото е хрумване, а второто е изследване. Терапевтът изследва и интерпретира хрумванията на пациента, но откритието на „метода на свободните асоциации“ все още предстои, а ние, заедно и с Фройд, и с Бройер, сме в епохата на хипнозата, или по средата на реката, която трябва да бъде избродена, за да се достигне до другия бряг. Така или иначе, пациентите и техните лечители не могат един без друг и там, където се е появила хистерията, никой не би й обърнал внимание, ако на същото място не биха присъствали последователно онези, които биха били изброявани в пиеси като публика, войници, гробари, Светата инквизиция, лекари, изследователи, Шарко и Бернхайм, виенските медицински кръгове, Бройер, като един от авторите на „Предварително съобщение“ и създател на образа на Анна О., и накрая, Зигмунд Фройд. Върху това може много да се спекулира, но аз мисля, че тържеството, големият принос и големите открития на Фройд са, на първо място, в клиничната му работа с пациентите и едва след това – в създаването на подредена и стройна научна теория. Това се дължи на факта, че той е непрекъснато в състояние на непреднамерено наблюдение и изследване, като е готов винаги да се откаже от предишни теоретични размишления, особено от такива, които вече са се превърнали в предубеждения, за да остане верен на „истината“, каквато и да е тя, независимо дали е оптимистична, или допринасяща за почтения научен скептицизъм. Последното обаче го прави труден за изследване автор, но за това ще стане дума малко по-късно.

В тази история обаче, освен Фройд и Анна О., аз ще си позволя да включа още две действащи лица. Това са д-р Йозеф Бройер и Берта Папенхайм. Така вероятно ще допринеса за още по-голямо объркване и тайнственост, защото, ще кажете вие: „Нали Анна О. и Берта Папенхайм са едно и също лице?“. Само че аз мисля, че това съвсем не е така. Нещо повече, според мен не словото е в началото, даже не и действието, в началото е вълнението, плод именно на тази тайнственост, която забулва раждането на психоанализата. (Надявам се, че успях да ви „хипнотизирам“.)

НАЗАД КЪМ ФРОЙД И ОЩЕ ПО-НАЗАД КЪМ НЕГО

Когато във всички психоаналитични и психотерапевтични институции се препоръчва онази литература, с която трябва да започне обучението, обикновено на първо място се предписва Зигмунд Фройд. „Защо?“, би попитал непослушният студент или новоинтересуващият се от психотерапия професионалист. Нали от Фройд досега психоанализата и всички останали науки са се развили неимоверно много? Има съвременни на Фройд, а и по-късни автори, които тълкуват и своите, и неговите наблюдения по различен начин и добавят много нови неща в развитието на психотерапевтичните подходи. Освен това Фройд понякога е скучен, а някъде – и неразбираем.

Усъмнилите се в този призив биха били прави само ако целта на призоваващите би била да посветят в „религията на психоанализата“ още един поклонник или да допринесат за култа към нейния „Баща“. От това обаче и самият Фройд не би бил доволен. Според мен препоръката е изключително полезна и се прави с почтени намерения.

Целта на посланието „Четете Фройд!“ е да се види как в продължение на годините се изгражда една наука, да се проследи диалектиката на мисловния процес на изследователите, както и постепенното или внезапно възникване на концепциите, хипотезите, митовете и предразсъдъците, които винаги съпровождат подобни развития. Читателите на Фройд, каквото и отношение да имат към него, не могат да не оценят, че той е може би най-подходящият обект точно за подобно изследване. Причината е, че Фройд непрекъснато работи, мисли, разсъждава, обсъжда и най-вече води много почтено записки за всичко, което минава през ума му. Някой си е направил труда да изчисли, че ако страниците, които е написал през годините, се разделят на броя на тези години, се оказва, че всяка година той би могъл да издава книга от минимум двеста страници. Иска ми се да отбележа, че според мен трудностите, за които споменах по-горе, свързани с изследването и изучаването на текстовете на Фройд, не идват само от това, че той е бил компулсивно пишещ човек. Този писател описва всичко – и фактите, и фантазиите си, и истините, до които достига, и изкривяванията им, новите си преживявания и остарелите си, вече неработещи предубеждения, откровения и мърморения. И всичко това – смесено заедно. Тук обаче, както казва Доналд Мелцер, при известно съсредоточаване е възможно и възнаграждаващо да достигнем до неговите изчистени мисли, находки, текстове, които са ясни, особено в клинично отношение. Това са най-вече клиничните анализи на Фройд, тълкуванията на сънищата, статиите върху техниката и основните му теории, особено тези, които осветяват клиничната му работа. Тук не бих искал да подценявам и текстовете му, посветени на културата, защото според мен те също, макар и индиректно, са свързани с изследванията на човека. Така например преходът от хипнозата към „метода на свободните асоциации“, а и изобщо към психоанализата, за Фройд е свързан с освобождаването на човека от авторитарността на хипнотизатора и връщането му към, макар и самотните, корени на личната свобода; но за това може би – някой друг път.

[…]

Пълния текст четете в хартиеното издание.

[1] З. Фройд, „Към историята на психоаналитичното движение“ (1914) В: Изкуството на психоанализата, С., 1994, Евразия, прев. Ж. Ценова.
[2] П. Монрибо, „Изобретението на хистеричката“ в: Изненадите на несъзнаваното. Психоаналитичен семинарна Фройдиско поле в България – 2000/2001 г., С., 2002, Изд. ателие Аб, съст. В. Банова, превод колектив.