Случай 0: Относно г-ца Анна О.*

*Текстът е написан за преводното издание на Издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм“ и Издателска къща „Стигмати“ на студията на Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер „Анна О. Към психотерапия на хистерията“ и публикуван през 2016 година като послеслов на Случай 0 от поредица „5-те случая на Зигмунд Фройд“. Оформление на корицата – Яна Левиева.

Относно г-ца Анна О.

Началото е винаги и вълнуващо, и възбуждащо, независимо дали е белязано с позитивен, или негативен знак. Погледнато обаче през перспективата на чувствата както на участниците, така и на публиката от края на XIX век, когато са написани тези текстове, може да се окаже също, че то е изпълнено с клюки, амбиции, ревност, страхове, които го правят твърде противоречиво и неясно откъм фактите и техните тълкувания. Все пак съм длъжен да кажа, че тук ще се опитам да изследвам проблеми, които много пъти са били обговаряни, анализирани и обсъждани. Самият Фройд няколкократно се произнася за тях и даже вижда в терапията на пациентката Анна О., проведена от неговия тогавашен близък приятел и колега доктор Йозеф Бройер, едно „несръчно случване“.[1]

Работата е там, че много критици – а и не само критици – на Фройд се произнасят, че психоанализата е измислена от така наречените „виенски хистерички“. Други, по-ексцентрични мислители на психоанализата, като че ли на шега, макар и не съвсем, подчертават, че несъзнаваното е измислено от „хистеричките“, но е „открито“ от Фройд.[2] В това има нещо по-смислено, ако предположим, че „измислянето“ е въпрос на известно непреднамерено разбулване и експониране, а „откриването“ е плод на целенасочен и осъзнаван процес. По-просто казано, първото е хрумване, а второто е изследване. Терапевтът изследва и интерпретира хрумванията на пациента, но откритието на „метода на свободните асоциации“ все още предстои, а ние, заедно и с Фройд, и с Бройер, сме в епохата на хипнозата, или по средата на реката, която трябва да бъде избродена, за да се достигне до другия бряг. Така или иначе, пациентите и техните лечители не могат един без друг и там, където се е появила хистерията, никой не би й обърнал внимание, ако на същото място не биха присъствали последователно онези, които биха били изброявани в пиеси като публика, войници, гробари, Светата инквизиция, лекари, изследователи, Шарко и Бернхайм, виенските медицински кръгове, Бройер, като един от авторите на „Предварително съобщение“ и създател на образа на Анна О., и накрая, Зигмунд Фройд. Върху това може много да се спекулира, но аз мисля, че тържеството, големият принос и големите открития на Фройд са, на първо място, в клиничната му работа с пациентите и едва след това – в създаването на подредена и стройна научна теория. Това се дължи на факта, че той е непрекъснато в състояние на непреднамерено наблюдение и изследване, като е готов винаги да се откаже от предишни теоретични размишления, особено от такива, които вече са се превърнали в предубеждения, за да остане верен на „истината“, каквато и да е тя, независимо дали е оптимистична, или допринасяща за почтения научен скептицизъм. Последното обаче го прави труден за изследване автор, но за това ще стане дума малко по-късно.

В тази история обаче, освен Фройд и Анна О., аз ще си позволя да включа още две действащи лица. Това са д-р Йозеф Бройер и Берта Папенхайм. Така вероятно ще допринеса за още по-голямо объркване и тайнственост, защото, ще кажете вие: „Нали Анна О. и Берта Папенхайм са едно и също лице?“. Само че аз мисля, че това съвсем не е така. Нещо повече, според мен не словото е в началото, даже не и действието, в началото е вълнението, плод именно на тази тайнственост, която забулва раждането на психоанализата. (Надявам се, че успях да ви „хипнотизирам“.)

НАЗАД КЪМ ФРОЙД И ОЩЕ ПО-НАЗАД КЪМ НЕГО

Когато във всички психоаналитични и психотерапевтични институции се препоръчва онази литература, с която трябва да започне обучението, обикновено на първо място се предписва Зигмунд Фройд. „Защо?“, би попитал непослушният студент или новоинтересуващият се от психотерапия професионалист. Нали от Фройд досега психоанализата и всички останали науки са се развили неимоверно много? Има съвременни на Фройд, а и по-късни автори, които тълкуват и своите, и неговите наблюдения по различен начин и добавят много нови неща в развитието на психотерапевтичните подходи. Освен това Фройд понякога е скучен, а някъде – и неразбираем.

Усъмнилите се в този призив биха били прави само ако целта на призоваващите би била да посветят в „религията на психоанализата“ още един поклонник или да допринесат за култа към нейния „Баща“. От това обаче и самият Фройд не би бил доволен. Според мен препоръката е изключително полезна и се прави с почтени намерения.

Целта на посланието „Четете Фройд!“ е да се види как в продължение на годините се изгражда една наука, да се проследи диалектиката на мисловния процес на изследователите, както и постепенното или внезапно възникване на концепциите, хипотезите, митовете и предразсъдъците, които винаги съпровождат подобни развития. Читателите на Фройд, каквото и отношение да имат към него, не могат да не оценят, че той е може би най-подходящият обект точно за подобно изследване. Причината е, че Фройд непрекъснато работи, мисли, разсъждава, обсъжда и най-вече води много почтено записки за всичко, което минава през ума му. Някой си е направил труда да изчисли, че ако страниците, които е написал през годините, се разделят на броя на тези години, се оказва, че всяка година той би могъл да издава книга от минимум двеста страници. Иска ми се да отбележа, че според мен трудностите, за които споменах по-горе, свързани с изследването и изучаването на текстовете на Фройд, не идват само от това, че той е бил компулсивно пишещ човек. Този писател описва всичко – и фактите, и фантазиите си, и истините, до които достига, и изкривяванията им, новите си преживявания и остарелите си, вече неработещи предубеждения, откровения и мърморения. И всичко това – смесено заедно. Тук обаче, както казва Доналд Мелцер, при известно съсредоточаване е възможно и възнаграждаващо да достигнем до неговите изчистени мисли, находки, текстове, които са ясни, особено в клинично отношение. Това са най-вече клиничните анализи на Фройд, тълкуванията на сънищата, статиите върху техниката и основните му теории, особено тези, които осветяват клиничната му работа. Тук не бих искал да подценявам и текстовете му, посветени на културата, защото според мен те също, макар и индиректно, са свързани с изследванията на човека. Така например преходът от хипнозата към „метода на свободните асоциации“, а и изобщо към психоанализата, за Фройд е свързан с освобождаването на човека от авторитарността на хипнотизатора и връщането му към, макар и самотните, корени на личната свобода; но за това може би – някой друг път.

БЕГЪЛ ПОГЛЕД ВЪРХУ НЕИЗБЕЖНИЯ НАУЧНО-ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

Изследването на контекста, което е неизбежно сложен и деликатен процес, изисква допълнителни пояснения. Според някои добри читатели на Фройд съществува известно несъответствие, дисхармония между един по-млад и един по-възрастен Фройд (както и при всеки човек).  Други изразяват учудване, казвайки, че първият написан от него психоаналитичен текст се появява твърде късно – през 1895 г., когато излиза книгата Изследвания върху хистерията (част от която са публикуваните в настоящия том текстове). Доналд Мелцер изтъква, че съществуват бурни периоди на творчество и периоди от почти десетина години тишина. Има и гласове, които не без известно право говорят, че Фройд, този изключително смел и независим в мисленето си човек, е изпадал в зависимости от колеги-приятели, както съавтора на настоящото „Предварително съобщение“ Йозеф Бройер, по-късно Флийс, а защо не, още по-късно – и Юнг, а и още по-късно, ще добавя аз – цялата психоаналитична международна общност, благодарение и на която в крайна сметка му се подарява още малко време живот. Ако тук прибавим и отношенията на Фройд с кокаина и сведенията за това, че сам е предпочел животът му да бъде прекъснат, картината става даже смущаваща. Смущаваща, но само от гледна точка на времето, в което живеем ние.

Тогава, през 90-те години на XIX в., ходът на нещата при него не изглежда по-различен от този при всички останали негови съвременници. Той е един от мнозината, които се посвещават на медицината, преживяваща време на възход, и които търсят кариера, признание, икономически просперитет и влияние именно в средите на професията. Някъде в тези времена лабораторните постижения, и най-вече свързаните с неврологията изследвания, бележат невиждан прогрес. Откри ти са невроните, изолирана е нервната клетка, намерени са начини за проследяване на нервните пътища. Изследва се организацията на мозъка, която изумява медицинския свят. Младите учени и лекари, както и днес, се стремят към назначения в големите университетски клиники и лаборатории, които гарантират известност и участие в този подем. Фройд не прави изключение.

Той се опитва да се присъедини към този елит и да бъде забелязан от тогавашните „тирани“, които управляват своите медицински катедри и институти подобно на ориенталски сатрапи (както е и днес, особено у нас). Предлага преводи (превежда Шарко и Бернхайм; между другото, Шарко, кой знае защо, бил недоволен от представянето, което Фройд написва за него), поема тежестта на рутинни лекции и демонстрации пред специализанти и студенти. Така да се каже, чиракува. В крайна сметка се отдава на частна практика, но всичко, което вижда и научава от специализациите си (при Шарко и Бернхайм във Франция) и от работата си в различните лаборатории, се включва в разбиранията и мисленето му, подчертавам, на медик и учен, чието формиране е станало точно в онази епоха. (Според мен Фройд не е обикновен учен, още по-малко медик, а по-скоро гениален мислител, но такъв става в следващия период от живота си.) Тук сме все още в 80-те и първата половина на 90-те години на великия XIX в., и по-конкретно – в периода на приятелството му с д-р Йозеф Бройер. Даже най-авторитетният биограф на Фройд, Ърнест Джоунс, на когото Бройер е някак несимпатичен, нарича това време „периода на Бройер“[3], а аз бих прибавил – и на „госпожица Анна О.“.

СПОДЕЛЕНОСТТА КАТО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ

И аз не знам как ми хрумна, но мисля, че тази книга съвместява приятелството и различията между двамата автори. Бройер се прочува покрай Фройд, но Фройд му дължи споделянето на историята на Анна О. Бройер е с тринадесет години по-възрастен. Според Елизабет Рудинеско и Мишел Плон[4] той е иронично охулен и подценен от биографа на Фройд, Джоунс. Аз мисля, че това не е било нужно. Бройер е известен виенски лекар. Той лекува много от виенските знаменитости, включително и Фройд. Ученик е на Карл фон Рокитански, лекар с много либерални концепции, допринесъл за организирането на социалното здравеопазване и здравната профилактика. Бройер подпомага младия си колега в организирането на частната му практика, включително и финансово. Интересното е, че и семействата им са твърде близки, както и това, че двамата споделят и може би взаимно консултират своите случаи – нещо, което сега се нарича супервизия между равни. Причината да смятам, че историята на Анна О. е повече на Бройер, отколкото на Берта Папенхайм (истинското име на Анна О.), личи по това как той е описал случая, или по-скоро, по начина, по който сам се е отразил в него, вероятно без да подозира това.

Бройер посвещава на пациентката си извънредно много време, проявява голям интерес и внимание, огромна изкусност и търпение и същевременно с много скромност и умереност разказва „романа“ си за Берта Папенхайм, който той назовава с романтичното според мен заглавие „г-ца Анна О.“. (Тук вероятно може да се възрази, че всички случаи и в Изследвания върху хистерията, като г-ца Емми фон Н. или Мис Люси Р., както и по късно и „Дора“[5], и „Човекът вълк“[6], и „Малкият Ханс“[7] – имена и прозвища, с които са популярни тези текстове, – звучат по сходен начин, но все пак в „г-ца“ и в това „О.“[8] има нещо по-загадъчно, ефимерно забулено и даже затрогващо.) А и кой знае, може би звученето на всички тези имена по някакъв начин също показва, че между Бройер и Фройд е имало истинско приятелство и искрена споделеност. Според мен именно последното, както и изброените по-горе достойнства на Бройер като терапевт, а и като човек със силно хуманно чувство, и не на последно място – с въображение на истинска творческа личност, са в основата на това, че Фройд го цени толкова високо и му отдава полагаемото му се място в историята на психоанализата.[9] Същевременно слуховете, легендите и премълчаванията, за които ще стане дума по-късно, правят от Бройер според мен не само лекар и професионален психотерапевт, описал фундаментален клиничен случай, а едновременно с това и автор, и герой от романтична пиеса с твърде суров край.

За да разберем малко повече за всичко това, може би трябва да обърнем по-голямо внимание на увлечението и на двамата автори по хипнозата при лечението на психичните състояния, а може би и известна тяхна слабост към хистерията.

МАЛКО ОТКЛОНЕНИЕ ЗА ПРИНОСА НА ХИПНОЗАТА В ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ХИСТЕРИЯТА

След разочарованието от медико-физиологичните си изследвания върху кокаина, Фройд избира да замине на специализация за няколко месеца във Франция в болницата „Салпетриер“, където среща Шарко, който оставя върху него силен отпечатък. В този период Шарко, без да осъзнава достатъчно добре това, прави пробив в медицинските теории, като това обаче запалва интереса на Фройд към несъзнаваните мисли и някак съдбовно променя посоката на вниманието му от мозъка към психичното, или от анатомичните структури и физиологията към преживяванията и тяхното осмисляне. Последното може би се нуждае от известно медицинско обяснение. Нека вземем например едно хистерично явление, което се нарича „хистерична ръкавица“ – при нея за известно време се появява обезчувствяване на ръката под формата на ръкавица: неврологията не може да даде обяснение на явлението, което да е свързано с инервацията на ръката, тъй като, ако са поразени нервите й или тези, инервиращи рамото или предмишницата, то пораженията ще бъдат много по-широки и по-тежки и няма да са ограничени само в ръката. Мисълта или представата, която пациентът има за „ръката“ си, каквото и да значи това, практически е „причина“ за нейната неспособност. Нещо е разстроено не в анатомията, а в представите, в „представите за ръката“. Чрез хипнозата Шарко демонстрира, че именно мислите и представите, даже и когато отсъстват от съзнанието, упражняват мощно влияние върху такива физически феномени като хистеричните парези, ослепявания, анестезии и други. Същевременно чрез своите експерименти Шарко демонстрира, че мислите и представите, внушени на болния в състояние на хипноза, могат да повлияят, макар и временно, и самото излекуване. Той хипнотизира пациента и чрез внушения предизвиква хистерични симптоми, които дотогава не са присъствали в клиничната картина. Например може би е казвал на пациента в хипноза нещо от рода на: „Когато се събудиш, няма да си способен да виждаш и чуваш“. Същевременно по-впечатляващо е, че чрез подобна сугестия Шарко е успявал да отстрани, макар и временно, симптомите и да направи така, че „ослепелият“ хистерик да „прогледне“, „парализираният“ – да „проходи“. Проблемът, отново повтаряме, не е в телесното, а в мисълта, която е извън съзнанието и е в основата на инвалидизирането на болния. Патогенната идея е контраатакувана от внушената на пациента от хипнотизатора идея да усеща, да вижда и да ходи. Тази идея, въведена в психиката от хипнотизиращия, може да контролира преживяванията и поведението на пациента, като този факт изглежда е изцяло недостъпен и неизвестен на самия субект. Целта на казаното дотук е да ви направя по-милостиви към хипнозата, без обаче да пренебрегвам и важните въпроси, които следват от нейните постижения. А те, или може би по-важните от тях, са:

Какво прави някои идеи достъпни, а други така недостъпни за осъзнаване? Как някои недостъпни за осъзнаване идеи могат да развият толкова голяма сила, че тя да причини такива разрушения и катастрофи, каквито ще видим при случая на Бройер, Анна О.?

ТЕОРЕТИЧНИЯТ ПРИНОС НА БРОЙЕР И ФРОЙД В ПОЛЕТО НА ХИПНОЗАТА И МАЛКО СЛЕД НЕЯ

Бройер прави опит да отговори на тези въпроси в описанието на случая Анна О. и в „Предварителното съобщение“, написано съвместно с Фройд. Двамата, както казах, са споделяли своите наблюдения, като Фройд е бил информиран и за работата на Бройер с Анна О. От своя страна, Фройд обобщава собствените си клинични наблюдения в публикувания в настоящото издание текст „Към психотерапия на хистерията“.

В тогавашните клинични изследвания, включително и в тези на нашите двама автори, основният въпрос може да бъде резюмиран и така: защо някои преживявания генерират чувства, които остават дисоциирани, отцепени от останалата част на съзнанието?

Според мен настоящите текстове са първата работа в психоаналитичното пространство. В нея обаче, неслучайно, двамата автори предлагат различни теоретични глави, които, ако се поставят една до друга в последователност Бройер–Фройд, както са и разположени в оригиналната книга, ще позволят да се види самото развитие на терапевтичните идеи от хипнозата към психоанализата. Много автори смятат, че ако тази верига от текстове завърши със случая „Дора“, ще се види много ясно – през „нещастния случай“ при работата на Бройер с Анна О. и нечувствителността, впоследствие критично преоценена, на Фройд при работата му с Дора – раждането на откритията на явленията „пренос“ и „контрапренос“, които впоследствие се превръщат и в основен инструмент на терапевтичния процес. Според мен обаче има още нещо, също толкова важно, и то е свързано със самото терапевтичн поведение, което търпи развитие у Фройд именно под влияние на терапевтичния маниер на Бройер, отразен в отношенията му с Анна О. От друга страна, терапевтичното поведение и на двамата по отношение на пациентите им е предпоставено именно от изискванията на тази прочута пациентка, или от фантазията, която Бройер има за нея, отразена в текста му. За това обаче – малко по-нататък.

Първо, теорията на Бройер: Ако се вгледаме в текста, ще видим, че той твърди, че проблематични дисоциативни преживявания се случват в едно променено състояние на съзнанието, което Бройер нарича „хипноидно състояние“. Например Анна О., както виждаме в текста, е изключително изтощена и стресирана от грижите, които полага за болния си баща. Нараняващите преживявания, във връзка с това, не се интегрират по обичайния за нея начин в психичните й процеси, защото са регистрирани в едно променено състояние на съзнанието, когато тя практически не е самата себе си. Бройер я поставя в състояние на „транс“, като я подтиква към „оживяване“ на спомените й, вследствие на което разцепването се преодолява, протичането на нормалните емоционални процеси се възстановява и психичният живот отново придобива своята цялостност. Оттук Бройер стига до заключението, че някои хора са по-податливи на състояния, които нарича „хипноидни“, и за тях е по-вероятно да станат хистерици.

Фройд въвежда съвсем различна хипотеза. Тя отваря пътя за по-нататъшното развитие на изследванията на човека и на културата, в която е потопен той. Според Фройд патогенните спомени и чувства се разцепват, дисоциират не поради това, че съзнанието е предварително променено, а защото актуалното им съдържание е отвратително, неприемливо, непоносимо и поради това е в конфликт с останалата част от личността на пациента. Нещата се случват так не защото в този момент се записват по различен начин, попадайки в някаква „откъсната“ част от съзнанието на индивида, а защото са непоносими и несравними с останалата част от психичната сцена на индивида и именно поради това трябва „активно“ да бъдат или цензурирани, или да не се допускат изобщо на нея. Разликата между тези две ранни хипотези – на Бройер и най-вече на Фройд – е решаваща за по-нататъшните разбирания на Фройд относно психиката, а и за неговата по-нататъшна научна и терапевтична кариера. Бройер вижда хистериците като хора, податливи към променяне на състоянието на съзнанието, или по-точно към отваряне на пространства в психичното „извън съзнанието“. Фройд, от своя страна, вижда хистериците като хора, дали убежище на конфликти и тайни, пазещи ги както от тях самите, така и от другите.[10] Фройд достига да извода, че психичното има съпротивителна сила, или „защита“, която активно пази „тревожните реминисценции“ извън съзнанието. Хипнотичният транс изкуствено преодолява защитите, давайки достъп на терапевта до „ужасяващите секрети“ на пациента, които обаче се инсталират отново, когато пациентът излиза от хипнозата. Същевременно не е достатъчно пациентът интелектуално да е посветен в тях от лечителя си, защото оздравяването идва, когато настъпи преживелищно осъзнаване на неmоносимите, изтласкани извън съзнанието представи. Анна О. може да научи от обясненията на терапевта си, имайки му доверие, че може би мрази кучето на гувернантката си, което пие вода от чашата й, а също и самата гувернантка, но рационалните обяснения не лекуват без отново, в терапевтичната рамка, да се преживеят чувствата, съпровождали събитието. Тъй като това не се получава, симптоматиката, свързана в конкретния пример с отвращение към водата, се възвръща с по-голяма интензивност.

Теорията на Фройд, още в началото на своето създаване, преодолява един голям медицински предразсъдък – пораженията в психичната сфера не се причиняват от органични промени на мозъка, които могат да се открият с достатъчно силен микроскоп. Те са свързани с представи, мисли и преживявания и могат да бъдат лекувани чрез „изравянето им“ и емоционалното им преживяване отново, но вече в терапевтичния контекст.

Между концепцията на Фройд и концепцията на Бройер има и още една, много по-тревожеща тогавашното научно съзнание, разлика и тя е, че според Фройд проблемите на психиката винаги са свързани със сексуалността. Нещо, което Бройер радикално и категорично отхвърля като етиология на хистерията.

И в този момент се появява Анна О. В нея Бройер забелязва „богата поетична дарба и […] въображение, контролирани от много остър и критичен ум…, проницателна интуиция и мощен интелект“ и всичко, достойно за една принцеса от приказките; и същевременно „… сексуалният елемент е учудващо неразвит: болната, чийто живот стана за мен прозрачен, както рядко нечий живот става прозрачен за друг човек, никога не се беше влюбвала и в множеството халюцинации по време на болестта и нито веднъж не изплува този елемент от нейния емоционален живот“. Тук оставаме безмълвни и „асексуално вкаменени“, знаейки развитието, което Бройер премълчава и за което Фройд подозира, че се свързва с фантазъм (а мо-же би налудност) за бременност, който и изгонва Бройер от сцената.

КАКВО Е ПРЕМЪЛЧАЛ БРОЙЕР

В книгата на Нобелов лауреат по литература по повод един преинтересен случай се казва: „… там, където има мъгли…, има и легенди“. Може би това се отнася и за началото на психоанализата; така или иначе, легендата е следната, и за да я изобразим, първо ще цитираме Фройд: „Помним, че Бройер се беше изказал, че сексуалният момент при първата му пациентка е учудващо неразвит… Имам големи основания да предполагам…, че е трябвало да разпознае сексуалната мотивация по нов начин, който му е убягнал, така че тук, засегнат от ‘неблагоприятно събитие’, е прекъснал изследването. Той не ми даваше пряко съобщение за това, но в различни моменти правеше достатъчно паузи, за да бъде оправдан този вариант…., по-късно той пръв демонстрира онези реакции, които по-късно трябваше да станат… моя неизбежна съдба.“[11] (Тук Фройд има предвид теорията за сексуалността.) Легендата пристига с неизбежния „хронист“ на Фройд, Ърнест Джоунс. Можем да кажем, че ако реакциите на Бройер по отношение на разкриването на причините за прекъсване на лечението на Анна О. са от регистъра на хистеричните защити, то при „хрониста“ имаме нещо като „заместващи спомени“, които възникват обикновено без особена връзка с историческата истина. Така или иначе, според Ърнест Джоунс Бройер е инвестирал огромно внимание в пациентката си (вероятно е така, ако внимателно четем представянето на случая), от което жената на Бройер е била твърде опечалена и много го е ревнувала (ако повярваме на един друг измислящ истории по повод на исторически личности в психоанализата, Ървин Ялом, навярно е било точно така). Бройер решава да приключи лечението и съобщава това на Анна О. Пациентката се влошава, Бройер е повикан отново при нея и тя казва: „Бебето на д-р Бройер тръгна да излиза“. Става дума за нещо като фантазъм за раждане или бременност, или по-точно, за пренос и контрапренос. (Интересен е въпросът кое идва първо, преносът или контрапреносът.) Бройер напуска Виена и заминава на второ сватбено пътешествие с жена си, като някъде там, по време на него, жена му забременява с четвъртото им дете. В това има съмнения, правени са изчисления на датата на раждането на това дете и съпоставки с историята с Анна О., като е намирано голямо разминаване в тези дати. Джоунс спекулира, че 60 години по-късно тази дъщеря на Бройер се самоубива в Ню Йорк, но и това се оказва невярно. Краят на тази жена е съвсем друг; но за това ще стане дума по-късно. Така или иначе, Бройер се сблъсква „челно“ с преносните явления в психотерапията, и твърде шокиран, панически се оттегля от процеса. Тук обаче ми се иска да кажа още нещо, но този път в негова защита. Не бива да забравяме, че той се изправя пред един психотичен пренос, работата с който влиза в психотерапевтичния арсенал години по-късно, след откритията на теоретиците на обектните отношения на раннодетските защитни механизми в така наречения шизоиден спектър на индивида, или в така наречената шизоидна позиция, изобретена от Мелани Клайн. Психотичният пренос на Анна О., изразяващ се в „налудната“, макар и краткотрайна убеденост, че е бременна от Бройер, няма нищо общо с преноса например на Дора, с който Фройд не се справя.

Тук ми се иска и да вметна, че не случайно дълго време, а и досега, някои психотерапевти и психоаналитици избягват да работят с психотичния пренос, тоест с психотично болни. Обикновено се споделя предразсъдъкът, че тези пациенти не могат да осмислят преживяванията си, включително и преживяванията в психотерапевтичния setting. Този проблем е изключително сериозен и от теоретична, и от практическа, а и от етична гледна точка. Чак след навлизането на нови идеи в теорията на психотерапията, като тези на Мелани Клайн, психодрамата на Джейкъб Морено, Жак Лакан, създателите на системните теории и други, които са произлезли от тяхната клинична работа с психотично болни, се оформя теорията и практиката на терапевтичното поведение при психотичния пренос. Можем да споменем и „Човекът вълк“, чието лечение Фройд не поема, когато пациентът разгръща параноидна картина, а го изпраща при Рут Мак Брънзуик (за това, разбира се, съществуват и много сериозни обективни причини), но този въпрос съм засегнал вече на друго място.[12]

Така или иначе, искам да се върна при драмата на Бройер, който е бил лекар и не се е интересувал от теоретично-академична кариера, от каквато преди години се бил отказал, и който, защищавайки се несъзнавано и малко съзнавано, за да не провали кариерата си, а може би от безпомощност, се разминава с явления, пред които Фройд честно и храбро се изправя, търсейки обяснение и решение. Това е и едно от ключовите открития на Фройд, което той ще изяснява в случая „Дора“, която – както вероятно някои си спомнят – го изоставя. Тук според мен се появява интересна симетрия: както „хистеричката“ Дора изоставя терапевта Фройд, така терапевтът Бройер изоставя „хистеричката“ Анна О.

ТЕРАПЕВТИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА Д-Р ЙОЗЕФ БРОЙЕР И НЕГОВОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ Д-Р ЗИГМУНД ФРОЙД

Чрез израза „терапевтично поведение“ имам предвид начините, по които терапевтите слушат, мислят, разбират, говорят и дават възможност на пациентите да ги мислят, слушат, разбират и да говорят на тях, терапевтите. Ако е ‘истински’, терапевтът трябва да си дава сметка за процесите и от двете страни – както за собствения си принос, така и за приноса на пациента в терапевтичните открития и в резултатите от лечението. Тук искам да отбележа именно приносите за психоаналитичното лечение, и изобщо за психотерапията, на Бройер и на неговата пациентка.

Нека първо да се обърнем към шегата, която е нещо подобно и на легенда, че Анна О. е измислила психоанализата. Според самия Фройд шегите трябва да се изследват сериозно, а терапията е съвместен процес, едно общо изследване, в което терапевтът, както и пациентът, е изследовател и на собствените си мисли, фантазии и предубеждения. Последните се поставят на изпитание отново и отново при срещите му с пациентите и го провокират към лични „просветления“, себеоткривания, а и промени. Не бива да забравяме, че Фройд през целия си живот е бил и пациент на самия себе си. Заради това мисля, че спокойно може да се твърди, че описаните случаи в психотерапията са в някакъв смисъл и отражения на терапевтите, които ги изобразяват. В случая Бройер, както казах по-горе, измисля Анна О., изпълнен с изключително внимание, уважение, и бих казал, възхищение към нея. Трудно е да си представим днес как посещава пациентката си два-три пъти дневно, как винаги е на разположение, включително когато се налага да пътува на село, за да отиде при нея. Слуша я изключително внимателно и в някакъв момент даже възпроизвежда една предишна обстановка на сцената, по истински психодраматичен начин, за да ‘постави’ ключовия епизод при леглото на баща й. Ще изтъкна и това, че я хипнотизира, вслушва се в неразбираемите й шепоти, уверен съм, че й носи и цветя и най-вече я държи в главата си, размишлявайки за нея. Не бива да пренебрегваме и неговото чувство за отговорност и лоялност – той помни детайли от случая и ги описва повече от десет години по-късно и единствено по настояване на Фройд. Вероятно изпитва и чувство за вина, защото знаем, че пациентката му се е влошила след инцидента с приключването на лечението, била е в психиатрично заведение и спонтанно се е излекувала много по-късно, когато вече не е била Анна О. на Бройер, а Берта Папенхайм. Същевременно виждаме, че по време, когато за „хистеричките“ се говори като за дегенерати, симулантки и т.н., Бройер внимателно се вслушва в думите на пациентката си и я следва, без да налага собствените си принципи, мнения или популярните и досега медицински предубеждения. Става така, че Анна О. сама започва да определя рамката на лечението си с оглед на това, кое би й помогнало и кое – не.

Тук може би трябва да споделим, че в някои от следващите случаи, описани в Изследвания върху хистерията, Фройд е много по-авторитарен по отношение на своите пациентки, в сравнение с Бройер, а понякога даже, бихме казали, жесток и деспотичен. Впоследствие обаче забелязваме мекота, внимание и дори своеобразна нежност, особено в по-късните случаи като „Дора“, „Малкият Ханс“, „Човекът плъх“[13] и други – нещо, което според мен е резултат от влиянието на д-р Йозеф Бройер.

ТЕРАПЕВТИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ (ПРИНОСЪТ НА БЕРТА ПАПЕНХАЙМ)

Тук ще се позовем на Доналд Мелцер, който е може би най-добрият читател на Фройд.[14] Той се пита какъв е бил методът на Анна О. и сам си отговаря, че на първо място, методът се състои от „автохипноза“, в която тя проговаря всички свои халюцинаторни и страхови фантазии, преживени през деня. След това пациентката преминава в един анамнестичен период, в който проговаря психичните си преживявания от същия ден от предишната година (1880-1881). Трето, тя поставя времеви срок от една година за процеса, обявявайки, че ще приключи лечението на годишнината, когато, след смъртта на баща си, е била преместена на село. (Спомняме си за срока, който Фройд дава на пациента, наречен „Човекът вълк“.) Между другото, Фройд има и случай, при който негова пациентка поставя като срок за края на терапията годишнината от прекратяването на годежа си, при което той разпознава ролята на процеса на тъгуване, спонтанно отшумял и донесъл подобрение на болната, а не ролята на неговата хипноза. Това може би дава основания да се мисли, че и диагнозата при Берта Папенхайм е свързана по-скоро с някакъв вид невротично-депресивна реакция, тя пък – свързана с възпрепятстване на процеса на тъгуване, а не с хистерия. Четвърто, пациентката трасира пътя назад от настоящия симптом до травмиращия спомен, като последното според мен въвежда историзацията на субекта, на която се дължи по-голямата част от процеса на оздравяване. И пето, тя практически открива процесите в „несъзнаваното“ като причина за „разцепването“ на нейния Аз, във връзка с проблема за „желанието“, убеждавайки повече Бройер, отколкото себе си, че нейните симптоми и промените в поведението й са извън нейния контрол.

БЕРТА ПАПЕНХАЙМ

Вече я споменахме, и що се отнася до нея, аз мисля, че тя е друг персонаж, а не точно Анна О. След влошавания, хоспитализации и подобрения, тя сама достига до себе си. Отдава се на социални дейности и феминистка активност. Никога не се омъжва. Създава в Германия мрежа от социални домове за сираци от антисемитските погроми в Русия, Полша и Украйна, бори се срещу трафика на хора. В Германия е отпечатана пощенска марка в нейна чест, а това показва според Лакан, че тя е оставила своя знак не само в психоанализата, но и в историята[15] (на Европа, бих подчертал аз). Има щастието да умре от естествена смърт през 1936 г., така че да не преживее Холокоста.

Историята на Фройд, Бройер, Анна О. и Берта Папенхайм приключва през 1895 г., когато излиза книгата Изследвания върху хистерията, в която са публикувани и текстовете, включени в това издание. Тук имаме един не много интересен Фройд, един впечатляващ Бройер, една героиня от приказките, Анна О., и един човек на действието, Берта Папенхайм. Всъщност дали историята приключва, не е ясно, защото Фройд много пъти се позовава на случая Анна О. и на работата на Йозеф Бройер с нея във връзка с по-късните си размишления и открития[16], когато д-р Зигмунд Фройд вече е не само интересен, а гениален.

ПОСТСКРИПТУМ

Дора Бройер, последната дъщеря на Бройер, за която някои психоаналитици твърдят, че се е родила благодарение на желанието на Бройер към Анна О., но практически – от съпругата му, Матилда, не се е самоубила в Ню Йорк, а е била арестувана от Гестапо през 1938 г. в Австрия и е загинала в концлагерите.

Около тридесет години след историята, наречена „Анна О.“, Фройд е бил впечатлен и изненадан, когато е разбрал, че Бройер до края на живота си запазил своите топли чувства към него, радвал се на успехите му и следил, макар и без да реагира публично и да дава някакъв знак за това, неговия творчески път.

октомври 2015 г.

[1] З. Фройд, „Към историята на психоаналитичното движение“ (1914) В: Изкуството на психоанализата, С., 1994, Евразия, прев. Ж. Ценова.
[2] П. Монрибо, „Изобретението на хистеричката“ в: Изненадите на несъзнаваното. Психоаналитичен семинарна Фройдиско поле в България – 2000/2001 г., С., 2002, Изд. ателие Аб, съст. В. Банова, превод колектив.
[3] E. Jones, Sigmund Freud. Life and Works, The Hogarth Press, 1956.
[4] Е. Рудинеско, М. Плон, Речник на психоанализата, С., 2000, ЛИК, превод: колектив.
[5] Вж.: Дора. Фрагменти на анализата на един случай на хистерията, С., 2009, КХ – Критика и Хуманизъм“, Стигмати, прев.: Т. Карамелска.
[6] Вж.: З. Фройд, Човекът вълк. Из историята на една инфантилна невроза. С допълнение от Рут Мак Брънзуик, С., 2013, КХ – Критика и Хуманизъм“, Стигмати, прев. съотв.: С. Маринова, А. Колева.[7] Вж.: З. Фройд, Малкият Ханс. Анализа на фобията на едно петгодишно момче, С., 2011, КХ – Критика и Хуманизъм“, Стигмати, прев.: Т. Карамелска.
[8] R. Bowlby, “Introduction”, в: Studies in Hysteria, S. Freud, J. Breuer, Penguin books, 2004.
[9] З. Фройд, „Върху психоанализата. Пет лекции, 1909 г.“, в: Психоанализата: теория и терапия, С., 2003, КХ – Критика и Хуманизъм, прев.: А. Иванова и В. Теохаров.
[10] S. Mitchell, M. Black, Freud and Beyond, Basic books, 1995
[11] З. Фройд, „Към историята на психоаналитичното движение“, цит. бълг. издание.
[12] Д. Иерохам, „Да си роден на рождество“, в: З. Фройд, Човекът вълк, цит. бълг. издание.
[13] З. Фройд, Човекът плъх, Бележки относно един случай на натраплива невроза, С., 2010, КХ – Критика и Хуманизъм, Стигмати, прев.: Н. Николова и С. Маринова.
[14] D. Meltzer, The Kleinian Development, Karnac, 2008.
[15] J. Lacan, The Four Foundamental Concepts of Psychoanalysis, Penguin Books, 1994.
[16] З. Фройд, Автобиография, С., 1992, Наука и изкуство, прев.: М. Дилова.

Един коментар към “Случай 0: Относно г-ца Анна О.*”

вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.